ЕК: Западните Балкани трябва да преборят корупцията за членство в съюза
Новата тактика на Европейската комисия за Западните Балкани разкрива вероятността две страни от района – Сърбия и Черна гора - „ евентуално “ да са подготвени за присъединение към Европейски Съюз до 2025 година Стратегията обрисува и повече поддръжка към останалите 4 претенденти от района, пише Politico.
Тя обаче ясно демонстрира на политиците от шестте страни – Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Македония, Черна гора и Сърбия – че ще би трябвало да положат много по-сериозни старания, с цел да открият господство на закона, да преборят корупцията и проведената престъпност, да разрешат двустранните си разногласия и да подхващат серия от други демократични промени.
„ Присъединяването към Европейски Съюз е освен това от механически развой. Това е повсеместен избор, основан на фундаментални полезности, които всяка страна би трябвало да схване по-активно – от външните и районните политики до това какво учат децата в учебно заведение “, споделя новата тактика, забелязана от Politico преди утвърждението ѝ от Комисията във вторник.
Стратегията цели да очертае пътна карта, откакто ръководителят на Европейска комисия Жан-Клод Юнкер алармира предишния септември възобновена подготвеност към разширение на Европейски Съюз.
„ Страните от Западните Балкани в този момент имат исторически прозорец на опция твърдо и недвусмислено да обвържат бъдещето си към Европейския съюз. Те ще би трябвало да работят уверено “, споделя тактиката.
Като част от устрема към разширение Юнкер ще посети Западните Балкани в границите на седмица в края на този месец, започвайки от Скопие на 25 февруари, споделя осведомен с проекта посланик.
Politico припомня, че България направи Западните Балкани приоритет при председателството си на Съвета на Европейски Съюз, а среща на високо ниво сред водачите на съюза и района ще бъде извършена в София през май.
Външният министър Екатерина Захариева означи в скорошно изявление за изданието, че сходни срещи би трябвало да станат доста по-чести, защото последната сходна бе проведена през 2003 година
На тогавашната среща Европейски Съюз предложи „ недвусмислена поддръжка “ на страните претенденти и съобщи, че бъдещето им е в Европейски Съюз. 15 години по-късно обаче единствено Хърватска е част от блока и наподобява като че ли ще минат още най-малко 7 години, преди още две да станат членки.
„ Разбира се, има сходна заплаха “, разяснява Захариева. „ Ето за какво не би трябвало да сътворяваме упования, които не можем да осъществим “.
Според нея към Европейски Съюз не са се включили повече страни от Западните Балкани, защото съюзът е бил налегнат от редица незабавни за решение рецесии – да вземем за пример с еврозоната и миграцията – и районните държавни управления не са съумели да подхващат нужните промени.
Новата тактика на Европейска комисия предлага по-широка поддръжка към района в редица области – от изпращането на консултанти на Европол за повишение на сигурността до нови задължения за вложения в сфери като стартъпи компании и транспортна инфраструктура. През 2018 година общите вложения на Европейски Съюз в района се чака да доближат 1,07 милиарда евро – малко повече от сумата, заделяна приблизително през последните 10 години.
Стратегията обаче разказва и настоящото положение на бъдещите страни членки на Европейски Съюз, обявявайки, че лостовете на властта в шестте страни постоянно са в ръцете на незаконни мрежи и политически кланове.
„ Днес страните демонстрират детайли на попадане на страната в клопката на ползи, в това число връзки с проведената престъпност и корупция на всички равнища на ръководството и администрацията, както и мощно обвързване на обществените и частните ползи “, се споделя в документа.
„ Нито една от страните в Западните Балкани сега не може да бъде считана за функционираща пазарна стопанска система “, показва още документът.
Въпреки че Сърбия и Черна гора са посочени като страните, които първи може да се причислят към Европейски Съюз, тактиката споделя, че задачата от 2025 година е „ извънредно амбициозна “. Става ясно още, че страните ще би трябвало да подхващат редица не изключително харесвани промени, а Сърбия ще би трябвало да нормализира и отношенията си с Косово.
Стратегията съставлява обаче известно отчаяние за самото Косово, което не е разпознато от 5 страни членки на Европейски Съюз и не се загатва категорично като вероятен претендент за участие.
Като цяло ясно изискване за участие на всички страни е уреждането на районните разногласия. Разтърсена поради дългогодишния граничен спор сред страни Словения и Хърватска – страни членки на Европейски Съюз, тактиката споделя, че всички сходни различия би трябвало да бъдат позволени, преди страните да могат да се причислят към блока.
По публикацията работи: Виктория Тошкова
Тя обаче ясно демонстрира на политиците от шестте страни – Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Македония, Черна гора и Сърбия – че ще би трябвало да положат много по-сериозни старания, с цел да открият господство на закона, да преборят корупцията и проведената престъпност, да разрешат двустранните си разногласия и да подхващат серия от други демократични промени.
„ Присъединяването към Европейски Съюз е освен това от механически развой. Това е повсеместен избор, основан на фундаментални полезности, които всяка страна би трябвало да схване по-активно – от външните и районните политики до това какво учат децата в учебно заведение “, споделя новата тактика, забелязана от Politico преди утвърждението ѝ от Комисията във вторник.
Стратегията цели да очертае пътна карта, откакто ръководителят на Европейска комисия Жан-Клод Юнкер алармира предишния септември възобновена подготвеност към разширение на Европейски Съюз.
„ Страните от Западните Балкани в този момент имат исторически прозорец на опция твърдо и недвусмислено да обвържат бъдещето си към Европейския съюз. Те ще би трябвало да работят уверено “, споделя тактиката.
Като част от устрема към разширение Юнкер ще посети Западните Балкани в границите на седмица в края на този месец, започвайки от Скопие на 25 февруари, споделя осведомен с проекта посланик.
Politico припомня, че България направи Западните Балкани приоритет при председателството си на Съвета на Европейски Съюз, а среща на високо ниво сред водачите на съюза и района ще бъде извършена в София през май.
Външният министър Екатерина Захариева означи в скорошно изявление за изданието, че сходни срещи би трябвало да станат доста по-чести, защото последната сходна бе проведена през 2003 година
На тогавашната среща Европейски Съюз предложи „ недвусмислена поддръжка “ на страните претенденти и съобщи, че бъдещето им е в Европейски Съюз. 15 години по-късно обаче единствено Хърватска е част от блока и наподобява като че ли ще минат още най-малко 7 години, преди още две да станат членки.
„ Разбира се, има сходна заплаха “, разяснява Захариева. „ Ето за какво не би трябвало да сътворяваме упования, които не можем да осъществим “.
Според нея към Европейски Съюз не са се включили повече страни от Западните Балкани, защото съюзът е бил налегнат от редица незабавни за решение рецесии – да вземем за пример с еврозоната и миграцията – и районните държавни управления не са съумели да подхващат нужните промени.
Новата тактика на Европейска комисия предлага по-широка поддръжка към района в редица области – от изпращането на консултанти на Европол за повишение на сигурността до нови задължения за вложения в сфери като стартъпи компании и транспортна инфраструктура. През 2018 година общите вложения на Европейски Съюз в района се чака да доближат 1,07 милиарда евро – малко повече от сумата, заделяна приблизително през последните 10 години.
Стратегията обаче разказва и настоящото положение на бъдещите страни членки на Европейски Съюз, обявявайки, че лостовете на властта в шестте страни постоянно са в ръцете на незаконни мрежи и политически кланове.
„ Днес страните демонстрират детайли на попадане на страната в клопката на ползи, в това число връзки с проведената престъпност и корупция на всички равнища на ръководството и администрацията, както и мощно обвързване на обществените и частните ползи “, се споделя в документа.
„ Нито една от страните в Западните Балкани сега не може да бъде считана за функционираща пазарна стопанска система “, показва още документът.
Въпреки че Сърбия и Черна гора са посочени като страните, които първи може да се причислят към Европейски Съюз, тактиката споделя, че задачата от 2025 година е „ извънредно амбициозна “. Става ясно още, че страните ще би трябвало да подхващат редица не изключително харесвани промени, а Сърбия ще би трябвало да нормализира и отношенията си с Косово.
Стратегията съставлява обаче известно отчаяние за самото Косово, което не е разпознато от 5 страни членки на Европейски Съюз и не се загатва категорично като вероятен претендент за участие.
Като цяло ясно изискване за участие на всички страни е уреждането на районните разногласия. Разтърсена поради дългогодишния граничен спор сред страни Словения и Хърватска – страни членки на Европейски Съюз, тактиката споделя, че всички сходни различия би трябвало да бъдат позволени, преди страните да могат да се причислят към блока.
По публикацията работи: Виктория Тошкова
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ